В България политическата сцена все повече прилича на драматичен сериал, където

В България политическата сцена от ден на ден наподобява на трагичен сериал, където парадоксът и напрежението се преплитат с действителността. Под привидната нормалност на всекидневието се крие чувство за безпорядък и паника, което превзема мозъците на обществото и задава въпроси за бъдещето на институциите и политическата непоклатимост.

В този подтекст общественият антрополог Харалан Александров проучва рисковете, пред които е изправена страната, ролята на политиците и компликациите пред новите планове

Общественият и политическият пейзаж в България все по-често припомня подиуми от тъмен сериал – комбинация от принуждение, парадокс и гротеска, сподели той и добави:

„ Комбинацията от тези неща основава прекарване, сходно на „ Туин Пийкс “, че под тънката повърхнина на нормалността, на рутината, на нормалния ни живот се крие безумство, крие се нещо ужасяващо. Това е въодушевление, което сега, не без помощта на медиите, е превзело мозъците на огромна част от хората в страната и от позиция на психологичното здраве това по никакъв начин не е добре “, разтревожи се общественият антрополог в студиото на „ Денят ON AIR “.

Влизането в предизборна фаза в сходно „ превъзбудено “ публично положение крие съществени опасности, предизвести той.

„ На процедура политиците се трансформират в екрани, върху които се проектират всички отрицателни страсти – ненавист, съмнение, злоба, пренебрежение. Да бъдеш ненавиждан се трансформира в част от длъжностната характерност “, разяснява Александров пред Bulgaria ON AIR.

Според него стабилизираща роля може да има фигура с институционален опит и сдържан звук

Такъв капацитет Харалан Александров вижда в президента Илияна Йотова, която съчетава политическа зрялост, доброжелателност и възприятие за отговорност в сложни моменти.

Големият проблем пред всички нови политически планове остава кадровият запас. Социалният антрополог акцентира, че в условия на световна неустойчивост естествената реакция е да се укрепи националната страна и институциите ѝ. Според него следим оттегляне от утопичните показа за щастлива глобализация към паника за положението на нацията.

„ Най-естествената реакция на обстановка, в която световният свят явно не работи, е да се обърнеш към националната страна и да се опиташ да укрепиш и защитиш нейния пиедестал. Виждаме доста съществено оттегляне от фантазиите за щастлива глобализация към паника за положението на нацията и институциите “, уточни Александров.

По отношение на олигархията Александров е песимистичен към риториката за „ битка “ с нея

„ Историята демонстрира, че сходни борби рядко водят до действителен резултат – по-често до промяна или интеграция на „ борците “ в същата система, уточни той.

„ Истината е, че светът се ръководи от олигархии. Въпросът не е дали има олигархия, а коя е по-поносима – националната или световната. Националната, колкото и да е проблематична, е по-достъпна за връзка от световните елити, които са изцяло откъснати от елементарните хора “, изясни Александров.

В този подтекст Александров не вижда в Румен Радев харизматичния водач, кадърен да изиграе ролята на избавител.

И съгласно него това е по-скоро добра вест – Радев остава в границите на институционалното, въпреки и с ясно изразен военен темперамент, който в този момент ще откри по-подходящо поле за изява, приключи Харалан Александров.

Източник: Bulgaria ON AIR